Когато се ражда едно дете, дълбоко в сърцето си то знае, че причината да се въплъти на Земята е да бъде себе си, като преминава през различни опитности. Неговата душа е избрала напълно целенасочено семейството и средата, в които да се появи на този свят.Всички имаме една и съща мисия на тази планета:
Да преминаваме през различни опитности, докато се научим да ги приемем и да се заобичаме чрез тях!Когато едно преживяване е съпроводено с неприемане или, с други думи:
– С осъждане
– Вина
– Страх, съжаление или всяка друга форма на отричане, човекът привлича непрестанно обстоятелства и хора, които го карат да преминава отново и отново през същите преживявания.

На някои хора, не просто им се случват едни и същи събития в рамките на техния живот, но и се въплъщават още веднъж или дори по няколко пъти, докато успеят да приемат въпросните преживявания.

Да приеме една опитност не означава, че тя ни харесва или, че сме съгласни с нея. Става въпрос по-скоро за това да си дадем правото да експериментираме и да учим през преживяното.

Основното, на което се учим, е да разпознаваме кое е добро за нас и кое не. Единственият начин да успеем да го направим е да осъзнаем последствията от преживяното.
Всичко, което ние избираме или не, което правим или не, и дори това, което мислим и чувстваме, има свои последствия.

Днешният човек се стреми да живее по-осъзнато. Когато си даде сметка, че някои преживявания имат вредни последствия, вместо да се упреква или да се сърди на някой друг, трябва просто да се научи да приема, че той сам е направил този избор. (Дори изборът да е бил неосъзнат.) И да разбере, че това не е интелигентното решение за него. Това означава да преминаваш през една опитност с разбиране. Обаче, ако си кажеш: „Не искам да преживявам това повече“, по всяка вероятност урока не е научен.

Необходимо е да си дадеш правото да повториш или потретиш една грешка или да преминеш неколкократно през неприятно преживяване, преди да придобиеш волята и смелостта, необходими за преобразяването ти.
– Защо не схващаме от първия път? – Заради нашето его, подхранвано от нашите убеждения.

Всички ние имаме много убеждения, които ни пречат да бъдем такива, каквито искаме да сме. С колкото повече наранявания са свързани тези убеждения, толкова повече се опитваме да ги скрием. Успяваме дори да повярваме, че те не ни принадлежат повече. Справянето с тях изисква да се превъплътим няколко пъти.

Едва когато нашите тела, ментално, емоционално и физическо – се вслушат в нашия вътрешен Бог, душата ни ще бъде напълно щастлива.
Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва в паметта на душата. И тъй като душата е безсмъртна, тя се завръща непрестанно в различни физически форми, но винаги с товара, натрупан в паметта и. Преди да се родим, ние………………. С какво искаме да се справим по време на предстоящото въплъщение. Това решение и всичко, което сме натрупали като опит в миналото, не е записано в нашата съзнателна памет, т.е. в паметта на интелекта, а в подсъзнанието ни. И така в течение на живота си, ние постепенно осъзнаване какъв е нашият план за конкретното прераждане и с какво трябва да се справим.

Когато говоря за нещо „нерешено“, винаги имам предвид, нещо преживяно в неприемане на самия себе си. Има разлика в това да приемеш преживяното и да приемеш себе си.
Пример: Едно младо момиче, което е било отхвърлено от своя баща, тъй като той е искал момче.

В този случай приемане на преживяното означава момичето да приеме, че баща му е имал право да иска момче и да отхвърли момичето.
Приемане на себе си от друга страна, означава момичето да си даде правото да се сърди на баща си и да си прости след това, че му се е сърдил.

Целта е да се изчисти всякакво осъждане – и на бащата, и на себе си – и в крайна сметка да остане съчувствие и разбиране към онези части на двамата, които страдат.
Момичето ще разбере, че преживяното е напълно преодоляно, когато си позволида направи или каже нещо, което би могло да накара някой друг, да се почувства отхвърлен (не, че ще го направи умишлено, но резултатът би бил такъв, ако другият човек страда от раната на отхвърляне).

Съществува и друг начин – да разбере дали ситуацията е преживяна с приемане: Човекът, когото тя ще отхвърли, няма да й се сърди, тъй като ще знае, че на всеки човек се случва да отхвърли друг в някакъв момент от живота си.

Не позволявай на егото си да играе номера, тъй като то по всякакъв начин се опитва да ни накара да повярваме, че ситуацията е разрешена. Често се случва да си казваме: „Да разбирам, и другият е постъпил така“, за да не се налага да погледнем по-дълбоко в себе си и да си простим. Така нашето его се опитва да намери начин да заобиколи неприятните ситуации.

Да приемеш преживяното е различно от това да приемеш себе си.

Да приемеш себе си е най-трудно, тъй като нашето его не иска да допусне, че всеки труден опит има за цел да ни покаже, че ние постъпваме с другите така, както са постъпвали с нас.

Установил/а ли си вече, че когато обвиняваш някого за нещо, същият този човек обвинява теб за същото.

Ето защо е толкова важно да се научим да познаваме себе си и да се приемаме във възможно най-голяма степен. Това гарантира, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме.

Само от теб зависи да се вземеш в ръце, за да станеш господар на живота си, а не да оставиш егото да го контролира. Да се изправиш срещу всичко това обаче изисква много смелост, тъй като неизбежно се засягат стари рани, които може да са много болезнени, особено ако ги влачим с нас от няколко предишни живота. Колкото повече страдаш в една ситуация или с определен човек, толкова по далеч в миналото е проблема.
За да си помогнеш, можеш да разчиташ на своя вътрешен Бог.
Той е всезнаещ (знае всичко)!
Той е вездесъщ (той е навсякъде)!
Той е всемогъщ (той може всичко)!

Тази мощ е винаги в теб и действа. Тя те насочва към хората и ситуациите, които са ти необходими, за да израснеш и да еволюираш, според плана на живота, избран преди раждането ти.

Преди да се родиш, твоят вътрешен Бог е избрал средата и семейството, от които имаш нужда в настоящия живот. Това магнетично привличане и съответните уроци са свързани, от една страна с опитностите, които не си успял да преживееш с обич и приемане в предишни животи, и от друга страна с това, с което твоите бъдещи родители имат да се справят, чрез дете като теб. Ето защо децата и родителите по принцип имат да се справят с едни и същи рани.

След раждането обаче, ти забравяш своето минало, тъй като трябва да се концентрираш върху нуждите на душата, която иска от теб да приемеш всички свои опитности, недостатъци, силни страни, слабости, желания, характер и т.н. Всички ние изпитваме тази нужда. При все това обаче още от съвсем малки започваме да си даваме сметка, че когато се осмелим да сме естествени, това притеснява възрастните около нас. Откриваме, че не е безопасно да сме автентични. Това откритие е болезнено и предизвиква у детето изблици на гняв. Гневните изблици у детето са толкова често срещани в детска възраст, че вече ги приемаме за нещо напълно нормално.

Наричаме ги „кризи на детството“ или „кризи на юношеството“.
Те обаче изобщо не са норма.
Спонтанното дете, което е уравновесено и което има право да реагира естествено, не изпада в подобни кризи. За жалост такива деца са рядкост.
По- голяма част от децата преминават през следните четири етапа:
1. След като е познало радостта да бъде себе си, т.е. изминал е първи етап:
2. Детето опознава болката от забраните да постъпва така, както иска.
3. Периода на криза и на бунт, за да намали болката, детето се примирява и накрая създава нова личност, чиято цел е приспособяване към изискванията на околния свят.
4. Приспособяване.

Някои хора остават заседнали в третия етап от развитието си, и не го преминават до края на живота си, т.е. постоянно реагират, ядосват се или са в криза.
През третия и четвъртия етап ние си създаваме няколко маски (нов личности), с помощта на които се защитаваме от преживяното страдание по време на втория етап.
Тези маски са пет на брой и съответстват на петте основни големи рани, преживени от човека.

Благодарение на много големи наблюдения…Всички страдания на човека могат да бъдат сведени до въпросните пет рани – в хронологичен ред, в който всяка рана се появява в живота ни:
– Отхвърляне
– Изоставяне
– Унижение
– Предателство
– Несправедливост.

Всеки път, когато преживяваме една от въпросните рани, цялото ни същество се чувства предадено. Ние не сме верни на своя вътрешен Бог, на нуждите на съществото ни, тъй като позволяваме на егото ни с неговите вярвания и страхове да ръководи нашия живот. Поставянето на маски е следствие от желанието да скрием от самите себе си или от другите това , което все още не сме успели да разрешим. Криенето е форма на предателство.
А кои са маските?
Отхвърляне – Бягащ
Изоставяне – Зависим
Унижение – Мазохист
Предателство- Контролиращ
Несправедливост – Скован
Тежестта на маската зависи от това, колко е дълбока е раната. Маската представлява тип личност с присъщи за нея черти на характера.