Душа – това е желанието да се насладиш и да се напълниш от близостта с твореца и природата. Това може да се сравни със запознанство с велик и уважаван човек, но не просто с близостта, а подобието на свойства, мисли. Докато човек не е развил в себе си душата той има „витална сила“, енергия, както всяко живо същество. И за нейна сметка той съществува.

А душата… тя чака своя час, когато човек най-накрая ще разбере, че да напълни себе си , своите желания е просто невъзможно. В крайна сметка винаги се оказваш празен и до нищо не достигаш. И ето тогава се пробужда в него стремеж да разкрие друга висша природа, да и се уподоби по свойства. Стремежът към ново възприемане – вечно, съвършено, което не зависи от нашите пет органа на чувствата.

Ето какво казва великият кабалист на 20-ти век – Баал а Сулам:
„Всеки човек трябва да достигне наслаждението, приготвено за него от твореца, според замисъла на творението.“

Ако човекът не се е удостоил с достигане на целта на творението в този живот, то ще се удостои в един от следващите. Той ще се ражда в този живот дотогава, докато не достигне завършването на замисъла на твореца по отношение на себе си. През цялото време, в което той се опитва, макар и да не може засега да достигне съвършеното състояние, Висшата Светлина му свети отдалече и му помага да се поправи, за да напълни неговото поправено желание.

Значи той се преражда (реинкарнира) толкова пъти, колкото му е необходимо, за да завърши замисленото от твореца.

В този процес му помагат всички небесни и духовни сили. Цялата природа и всички езотерични практики.